Скъпи приятели и последователи,
Христос Воскресе!
Днес тишината на Страстната седмица се разтвори в камбанен звън.
Гробът е празен.
Смъртта е победена и Животът отново застава пред нас в Светлина.
И точно в този ден, когато светът празнува, душата ми се връща към един стар и дълбок въпрос: защо бях призвана да вървя по този път?
Защо ми бе дадено да търся лек в билките, в старите рецепти, в онова знание, което не идва само от книгите, а минава през ръцете, през сърцето, през болката и през вярата?
Може би отговорът е именно във Възкресението.
Защото Възкресението не е само великото Христово чудо, което честваме веднъж в годината.
То е и онова, което се случва всеки път, когато човек се изправи след болест.
Всеки път, когато тялото намери сили да продължи.
Всеки път, когато в очите на страдащия отново се върне надеждата.
Затова лечителството никога не е било за мен просто работа.
То е служение на Живота.
Всяка затворена рана, всяка отстъпила болка, всяко укрепнало тяло, всяка върната надежда - това са малките тихи възкресения, които Господ ни позволява да видим още тук, на земята.
Ние не помагаме на хората, за да бъдем велики.
Помагаме, защото знаем колко крехък е човекът и колко скъпо е здравето.
Помагаме, защото сме разбрали, че здравето не е просто удобство.
То е свобода.
То е мир.
То е възможност душата да остане в тялото с благодарност, а не със страдание.
Духовно послание на Лечителката
„Често ме питат защо прекарвам живота си в билки, в стари тефтери, в дълги търсения на онова, което природата е оставила за човека като помощ.
Правя го, защото вярвам, че тялото не е само плът, а храм.
А храмът не бива да се оставя без грижа, когато има с какво да бъде подкрепен, укрепен и утешен.
Днес, на Възкресение Христово, още по ясно усещам, че нищо не е напразно изгубено - нито силата, нито надеждата, нито пътят обратно към светлината.
Моята мисия е да напомням, че в човека е вложена способност да се възстановява, да се събира отново след болест, да заздравява, да устоява и да живее.
И когато помагам на другите, аз всъщност благодаря за Живота.
Това е моето служение.
Това е моят начин да кажа "благодаря.“
Еликсир "животворна кръв"
Билкова подкрепа за празничния ден
На този светъл ден не мислим само за празничната трапеза, а и за силата, която трябва да остане будна в тялото след дългия пост и богатата храна.
Затова се обръщаме към билки, които не само носят лечебни свойства, но и аромата на градината, набрани от ръката на лечителката, от народното знание.
Коприва - за сила, за подкрепа на кръвта и за
устойчивост.
Джоджен - за лекота след празничната трапеза и за вътрешно успокоение.
Здравец - за равновесие, за събиране на духа и тялото в едно.
Приложение:
Приготви лек чай от тези билки и го изпий бавно след празничния обяд. Нека в
тази чаша не бъде само билка, а спомен за дома, за корена и за тихата сила, с
която природата ни връща към равновесие.
Утринно освежаване
С билков тоник от магданоз листа
На Възкресение денят трябва да започне чисто.
Не с излишни ритуали, а с нещо просто, живо и истинско.
Затова тук мястото е на билковия тоник от магданоз листа - свеж, зелен и лек, като самото утро на празника (рецептата може да намерите в блога ми).
Магданозът не е просто подправка от градината. Той носи свежест, чистота и събуждане.
В тази грижа има нещо много земно и истинско – лицето да посрещне празника така, както душата го посреща - с лекота, с мир и с благодарност.
Приложение:
Сутринта, след умиване, обтрий нежно лицето и шията с билковия тоник от
магданоз листа.
Нека движението бъде спокойно, без бързане.
Това не е суета, а грижа. Не е показност, а свежест и уважение към тялото.
Смисълът:
На този ден не търсим външен блясък.
Търсим чистота, свежест и вътрешна събраност.
Магданозът носи дъха на живото, на пролетта, на зеленото възраждане, което така естествено стои до празника на Възкресението.
И когато утрото започне с вода, билки и спокойствие в сърцето, това е напълно достатъчно.
Споделено от Лечителката
„На Великден винаги си напомням, че човек не трябва само да подреди трапезата си, а и мислите си.
Това е ден за радост, но и за мярка.
Ден, в който да благодарим не само за хляба, но и за силата да продължим.
В този ден тялото също има нужда от щадяща грижа, от лекота и от свежест.
Понякога най - смисленото е и най-простото - чиста вода, билки, тиха молитва и ръце, които знаят какво правят.
Бъдете благи днес.
Подайте ръка.
Говорете с любов.
Пазете мира в дома си.
Пътят към Светлината не минава през показност, а през сърце, което е останало живо.“
Важни бележки
За тоника:
Използвай билковия тоник от магданоз листа само ако е правилно приготвен (рецептата може да намерите в блога ми).
При чувствителна кожа направи предварително тест за индивидуална поносимост.
За храната:
Дори на празник нека има мярка.
След дългия пост тялото има нужда от плавен преход, а не от тежест.
Нека трапезата бъде благословена, но и разумна.
Изготвил:
инж. Елионора Недялкова (Графиня Дьо Шарки), консултант - фитотерапевт
