Как да развалиш любовна магия с пукана сол и яйце

Не случайно тогава се палят свещи за покойници, тогава се правят възпоминания, тогава се разплитат стари нишки.

А когато има направена любовна магия, която трябва да се развали – прави се в събота, защото:

това, което не е родено с любов,

това, което е вързано насила,

това, което стои като сянка върху човека – в този ден лесно си отива.

Провеждане на ритуала

Прекръсти водата с пръсти три пъти и кажи:

повтаря се три пъти

2. Пусни горещите въглени във водата. Добави пуканата билкова сол.

Ще чуеш как съскат, как пука.

Наречи:

„Както въгленът пука и прегаря –

тъй да прегори чуждото връзване.

Както солта пука и се пръска –

тъй да се разплете чуждата нишка.

Който е вързал – развързан да остане.

Каквото не е родено – да умре.

От (името) да се махне, да се върне откъдето е дошло

От (името) да се махне – да не се лепи, да не се връща.

Да върви по своя път, и там да се разпилее на прах.

Да бъде“

повтаря се три пъти

3. Яйце – обиране

Вземи яйцето в дясната ръка.

Прекарвай го от глава до сърце, от сърце до корем, от корем до крака. Три пъти.

При всеки кръг казвай:

„Яйце бяло, яйце живо, събери чуждите думи,

събери възли и сенки, събери любов, която не е от сърце и душа.

Остави го (името) такъв, какъвто е бил роден – с воля и с дъх.

Да бъде чисто сърцето му, да бъде светла мисълта.

Любов да дойде – но не вързана, не взета,

а такава, която идва сама и остава, защото е истинска.

Яйцето не се чупи – изнася се на кръстопът или се хвърля в течаща вода:

„При тебе, не при мене. Назад да не се връща.“

4. Изливане на водата с въглените и солта.

Излей я пред прага, или в река, с лице към изгрева.

Остави дар: троха хляб, щипка сол, цвете.

Казваш:

„Както тази вода се лее и се връща в земята,

така и чуждото да се премахне.

5. Завържи червения конец.

На дясната ръка (или лявата – ако е за жена).

Наричай:

„Да върже доброто. Да пази от злото.

Да няма връзка, освен със собствената воля.

Да има любов – но само от сърце и от светлина.

Моят кръг се затвори.“

Какво става с конеца

Когато е вързан за защита:

Червеният конец остава върху ръката (или на врата, ако е вързан там). 

Носи се, докато сам падне или се скъса. 

Това се приема като знак, че е изпълнил задачата си и е поел всичко, което е трябвало. 

Тогава се изгаря или се хвърля в течаща вода, без да се докосва втори път.

Когато е вързан само за конкретен ритуал:

След време – най-често след един лунен цикъл (до следващото новолуние) – конецът се маха и се унищожава (изгаря или заравя в пръст), за да се затвори напълно действието.

Никога не се хвърля на боклука – защото се вярва, че който намери конеца, може да „вземе нишката“ обратно.

Така че - конецът или се носи, докато падне, или съзнателно се изгаря/заравя след като е свършил работата си.

Обяснителни бележки за ритуала от Знахарката

Солта, що пука, е минала през огън – тя не е само защита, тя е и удар, когато трябва.

Водата, що съска с въглен, не е обикновена – тя е жива граница, що дели твоето от чуждото.

Яйцето не е знак, а съд – то поема в себе си магията и трябва да си иде, за да те освободи.

Прагът е не просто камък пред вратата – той е граница между света и дома и затова там се излива.

Дарът е нужен – не към духове, а към самия ред на света, към невидимото, което пази.

Помни: чуждият възел се развърза, но твоят кръг се затвори.

И само този кръг – твой, чист и светъл – да те пази оттук нататък.

И помни...

Никой не е по-силен от думите, които изричаш със сърце.

Този ритуал е даден, за да го направиш сам.

Не чакай разрешение. Не търси друг да го свърши.

Ако четеш това – значи вече си тръгнал по пътя на развалянето и късането на нишките...

С любов и светлина,

Елионора Недялкова

Из "Живите нишки на времето" - от Елионора Недялкова (Графиня Дьо Шарки)