Леденият дъх на ментата и огънят на щитовидната жлеза

Мента – прохладни спомени...

Помня как ухаеха поляните в гората рано сутрин, когато слънцето едва се подаваше над покривите, а въздухът носеше дъх на росна трева и мента?

Ментата (Mentha piperita) – билката на детството, на утехата, на прохладната глътка в летния пек. 

Познаваме я от чайовете при болки в стомаха, от капките на спокойствието, от дъвките, пастите, мехлемите. 

Тя освежава, тя утешава, тя носи усещане за лекота.

Но както всяка истинска лечителка, ментата носи и сянка. 

И когато я поднесем на тяло, чието пламъче едва мъждука – тя може не да помогне, а да отдръпне още повече живота.

Съставът на ментата – благословия и предизвикателство

Всяко листо от мента е миниатюрен еликсир, пълен с активни съединения:

Ментол – до 60% от етеричното масло. Охлажда, отпуска, спира болката.
Ментон, изоментон, пиперитон – въздействат на централната нервна система.
Флавоноиди – лутеолин, хесперидин, апигенин – антиоксиданти с фино действие.
Танини – антимикробни, стягащи.
Фенолни киселини – кофеинова, розмаринова – за защита от оксидативен стрес.
Витамини и минерали – А, С, В-комплекс, калций, магнезий, калий.

И сякаш всичко казва: „Това е идеалната билка.“
Но нека не забравяме – дори най-богатата отвара може да бъде горчива, ако не е за твоята кръв.

Ментата  е класическо средство в народната и научната фитотерапия с изпитано и меко действие при редица състояния, свързани с нервната и храносмилателната система. 

Употребата ѝ е дълбоко вкоренена в традициите – като чай, етерично масло или тинктура, тя е била част от домашната аптека на всяка стара къща.

Счита се за незаменима при:

Нарушено храносмилане – газове, колики, спазми
Синдром на раздразненото дебело черво (IBS)
Мигрена, главоболие от напрежение
Лека тревожност, превъзбуда, безсъние
Простудни и вирусни инфекции с кашлица и запушен нос
Менструални болки и маточни спазми

Нейният охлаждащ, спазмолитичен и леко успокояващ ефект я прави подходяща при „горещи“ състояния – напрежение, възпаление, вътрешна хиперактивност.

Но...

Ментата действа със студения дъх на Северен вятър.
И понякога, вместо да носи утеха, тя събужда неподходяща реакция – особено в един много фин и чувствителен орган: щитовидната жлеза.

Тази малка, но могъща „пеперуда“ в нашата шия е пазителка на ритъма, на метаболизма, на вътрешния огън.
И ако тя е уморена, отпаднала или вече в дисбаланс – дори нежна билка като ментата може да внесе хлад, който спира движението, вместо да го хармонизира.

Ментата е от онези билки, които носят лекота и утеха – но не всякога и не навсякъде.
Когато става дума за щитовидната жлеза – пеперудата в шията, която дирижира топлината на тялото и жизнения ритъм – ментата може да бъде повече бреме, отколкото благо.

Особено при състояния като:

• Хипотиреоидизъм (понижена функция)
• Автоимунен тиреоидит (Хашимото)
• Ендемична или колоидна гуша
• Тиреоидни възли и хормонален дисбаланс

При хипофункция, метаболизмът е като бавен огън – слабо мъждукащ, труден за разпалване.
А ментата? 

Тя не е искра. 

Тя е вятър от север. 

Нейният ментол действа охлаждащо, седативно, забавящо.

„Да поднесеш ментов чай на уморена щитовидна жлеза е като да налееш ледена вода в котел, който тъкмо започва да завира – гасиш пламъка, преди да се разгори - Лечителката Елионора Недялкова"

Ментата е класически лек за топлина – при възпаление, напрежение, треска. 

Но при щитовидна недостатъчност няма огън за охлаждане – има нужда от подклаждане.

Няма категорични данни, че ментата директно блокира йодния метаболизъм, но съединения в нейния химичен състав могат да повлияят върху:

• йодния транспорт в кръвта
• чувствителността на тиреоидните рецептори
• самото усвояване на йода в тъканта на жлезата

А без йод – няма тироксин, няма жизненост.

„Жлеза без йод е като луна без светлина – пълна, но студена - Лечителката Елионора Недялкова"

4. Ментолът и естрогеновият дисбаланс

Ментолът проявява лек фитоестрогенен ефект, което обикновено е пренебрежимо. 

Но при вече нестабилен хормонален фон – всяка молекула има значение.
Особено при възли и кистозни структури, тази намеса може да наклони везните в посока на растеж или реактивност.

Не са единични случаите, в които хора с чувствителна щитовидна жлеза усещат:

• напрежение в шията
• „топка“ в гърлото
• чувство за подуване
• задушаване
• промени в гласа

Това може да се случи след прием но ментов чай, тинктура или инхалация.

• Имунна реакция – при автоимунна основа (напр. Хашимото), ментата може да „събуди“ латентен възпалителен процес.
• Локално дразнене на рецепторите – ментолът има афинитет към сензорните пътища в шията.
• Енергиен спазъм – в ТКМ и енергийни практики се смята, че рязкото охлаждане на вишудха чакра (гърлената) може да блокира енергийната ѝ циркулация.
• Задържане на течности в жлезата – при нарушен йоден баланс.

Изследвания от Германия, Русия, България. 

Пациенти с латентен хипотиреоидизъм след хронична употреба на мента съобщават:

• Засилена умора

• Нарушен сън

• Чувство за студ

• Понижено либидо

Какво да направиш, ако тялото ти не понася ментата?

• Първо – спри ментата веднага, независимо под каква форма я приемаш.
• Дай почивка на жлезата – можеш да я подкрепиш с билки като невен, жълт смил или тамян.
• Направи нужните изследвания – TSH, FT3, FT4 и TPO антитела.
• И най-важното – слушай тялото си. То не лъже. То говори – тихо, но вярно.

Билките не са просто средства – те са живи същества. 

Съюзници. 

Гласове от древната, жива памет на природата.
Едни идват като утеха, други – като пламък, трети – като предизвикателство.

Лечението не е просто рецепта – то е среща.
Среща между душата на билката и вътрешния свят на човека.
А не всяка среща е писано да се случи.

Ментата – със своята свежест и ледено дихание – може да бъде утеха за едни, но бреме за други.

Тя е шепот на утринна трева, прохладен дъх в сянката на лятото.
Но когато вътре вече е студено, този дъх не лекува.
Той не вдъхва живот – а напомня на тялото за умората, а не за възстановлението.

Из практиката на фитотерапевта

Ментата е билка със студен темперамент и успокояващ характер.

При хора с понижена функция на щитовидната жлеза – особено при автоимунен произход – тя често не е съюзник, а по-скоро пречка.

Затова е важно да не гледаме само какво лекува една билка, а и как го прави – какъв е нейният вътрешен „климат“ и дали той откликва на нуждите на конкретния организъм.

Във фитотерапията няма вредни билки.
Има неподходящ момент. Неподходяща комбинация. И неподходящ човек.

Заключение

Ментата е като вечерен вятър – носи прохлада, но понякога и тъга.
Тя може да бъде нежна лечителка, но и ледена сянка за онзи, чието тяло се опитва да задържи топлината си отвътре.

Слушай тялото си. Питай го от какво има нужда.
Избирай билките с чувствителността на мъдър лечител – този, който знае, че всеки дар от природата идва с послание и заслужава почит.

С любов към земята и вяра в силата на традицията –

Някои билки носят утеха.
Други пробуждат огъня.
А трети носят истини, за които не винаги сме готови.

Ментата говори тихо. С хлад.
Понякога това е благословия.
Понякога – изпитание.

Избирай с интуицията на лечител.
Защото ментата не е за всеки. И не е за всяко време.

Бъдете здрави!

из Сборник Сборник "от ..старите тефтери на дядо...и нещо от мен - Елионора Недялкова"

 

Важни съвети от фитотерапевта

За да има резултат дадено лечение - като фитотерапевт уточнявам, че всяко тяло е индивидуално и преди всякакъв прием на билки е необходима консултация с фитотерапевт!

Бъдете отговорни към живота и здравето си - не препоръчвам САМОДИАГНОСТИРАНЕ И САМОЛЕЧЕНИЕ!

 

Изготвил: инж. Елионора Недялкова (Графиня Дьо Шарки), консултант-фитотерапевт