Магнус (Вагус) нервът – нишката между световете и скритият диригент в терапиите при деца с аутизъм
В медицината този нерв е известен като блуждаещ нерв (nervus vagus), а в народния говор понякога го наричат „магнус“ – велик, защото управлява толкова много функции в тялото.
Аз съм Лечителка и Съновник.
В тишината на сънищата, между световете, където силите се преплитат, моите духовни учители ми откриха знание, родено не от книги, а от самата тъкан на живота.
Показаха ми, че за моите синове с аутизъм има един път, една скрита врата, която трябва да се отключи – чрез събуждането на Магнус нерва.
За да могат да се справят с препятствията, които животът ни поставя, трябва този нерв да бъде като река – пълноводна, жива и чиста.
Тихият диригент на тялото
В нашето тяло има пътища, които не можем да видим с очите си, но можем да почувстваме с всяка клетка.
Един от тях е блуждаещият нерв – nervus vagus – старите лечители го наричаха „нишката на живота“.
Той се ражда от дълбините на мозъчния ствол, спуска се като светъл корен през шията, докосва сърцето, белите дробове, и се вие надолу до червата, свързвайки ги в невидима мрежа.
Понякога го наричат „магнус нерв“ – може би защото е велик (magnus), макар да остава скрит от погледа.
Видимото и невидимото
Науката ни казва, че този нерв е главният път на парасимпатиковата нервна система – онази, която успокоява, лекува и възстановява тялото.
Магнус (Вагус) нервът регулира ритъма на сърцето, води дишането в покой, пази огъня на храносмилането, гаси пламъка на възпалението, той е нишката, по която мозъкът и червата разговарят.
Този нерв е като пазител на ритъма в тялото – ако той заспи, стъпките се разминават, гласовете се разсинхронизират и песента на живота се прекъсва
Когато нервът е слаб
При децата с аутизъм често виждаме, че този диригент е уморен – тонусът на нерва е нисък.
Научните изследвания потвърждават това – реакциите към стрес,
ритъмът на сърцето и дори израженията на лицето носят следи от тази тишина.
Когато Магнус нервът е слаб е по-трудно да се успокоят след силна емоция, тревожността
става като буря, която идва без покана, стомахът и червата са неспокойни, възпалението
в тялото не се успокоява бързо.
Защо да го събудим
Когато този нерв зазвучи отново, той изпраща на тялото сигнал за безопасност.
Тогава сърцето бие по-равно, дишането се успокоява, сънят става по-дълбок, а погледът – по-светъл.
С времето тревожността намалява, изблиците се стопяват, контактът с околните се отваря като врата на пролет.
Силата на старите пътища
В лечителската практика се е знаело, че за да се успокои и укрепи човек, трябва да се върне към ритъма на живота – онзи, който идва от дъха, гласа и движението.
Магнус нервът се събужда, когато му дадем това, от което има нужда – вибрации, звук и меко движение.
Когато гласът ни се понесе в бавна, дълга вълна, както пееха
старите хора в напевите…
Когато дишаме бавно и дълбоко…
Когато редуваме утринния хлад и топлината на слънцето – ние говорим на неговия
език.
Това е живото трептене, което носи сила и живот.
И когато го поддържаме, Магнус нервът става наш съюзник – в тялото, в ума и в душата, и пази както детето, така и възрастния.
Как да събудим Магнус нерва – практическо знание за деца с аутизъм
Виждала съм в съня си как този нерв е като тънка сребърна нишка, която понякога се отпуска, а друг път вибрира с живот.
Задачата ни е да го раздвижим – нежно, с ритъм, с любов, без да го плашим, защото и той, като детето, усеща насилието и се затваря.
Система за работа с Магнус (Вагус) нерва
Магнус нервът е живата река в нас.
Той носи живот, отнася тревогата и храни с мир телата ни.
Той е тих пътник в тялото – стар пазител, който отваря врати само пред онзи, който го зове с нежност.
Магнус нервът не се покорява на сила.
Смутиш ли го с грубост – ще се отдръпне и ще замре.
Но ако го докоснеш с ритъм, нежност и търпение – ще потече отново и ще донесе живителната си вълна.
Не обича да бъде насилван, нито тласкан.
Отваря се пред онзи, който го кани, а не пред онзи, който го командва.
· С нежност – защото, както водата се плъзга покрай ръката, без да я нарани, така и нервът откликва на мекотата.
· С ритъм – защото реката има свой пулс – както вълните повтарят своя ход, така и той намира сигурност в повторението на гласа, на дъха, на движението.
· С любов – защото, както слънцето стопля мъглата, така и добротата стопля пътя на нерва да се разтвори и да свърже онова, което е било разделено.
Помни – и нервът, и детето затварят своите пътища при грубост.
А нашата задача е да създадем пространство, в което нервът да се отпусне, да възстанови своя ритъм и да позволи на живота и светлината да се върнат в тялото.
1. Дишането – вратата към вътрешния свят
Вагусът обича дългото, бавно издишване – то му нашепва, че всичко е спокойно.
Игра „духни свещта“ – детето си представя, че пред него има свещ, която трябва да духне бавно, без пламъкът да трепне прекалено.
Дишане с плюшено приятелче – играчката се слага на корема, и детето я „люлее“ с всяко дълбоко вдишване.
2. Гласът – вибрацията на живота
Гласът е като камбаната, която буди нерва.
Пеене на любима песен, дори само с „м-м-м“ или „ооо“.
Игра с животински звуци – „мяу“, „ууу“, „бррр“ – всеки звук вибрира различно и буди различна част от нерва.
3. Студ и топлина – ритъмът на елементите
В народното лечение студът и топлината винаги се редуват за съживяване на силите.
Сутрешно обливане на лицето с хладка вода, след това топла кърпа на бузите.
Лек студен компрес на тила за 20–30 секунди – при напрежение или изблик действа като стоп бутон.
4. Докосването – езикът на доверие
Всяко нежно докосване казва на нерва „ти си в безопасност“.
Масаж зад ушите с кръгови движения – по 1–2 минути на страна.
Леко потупване по ключиците и гърдите – събужда лимфата и отпуска дишането.
5.Билките (фитотерапия) – меката прегръдка и подкрепата на земята.
Те идват тихо, като стъпки по утринна роса, но носят силата на корените, вятъра и слънцето.
В тях е вплетена паметта на земята – и когато ги поднесем с обич, те разгръщат тази сила, за да я дадат на нас.
6. Храната – живата нишка между червата и мозъка
Тя носи сила, топлина и ритъм, по който Магнус нервът свързва двете половини на нашето вътрешно царство.
Всяка хапка, всяка глътка – ако са чисти и живи – успокояват този път и правят мислите по-светли.
Когато стомашно-чревният тракт работи в тишина и ред, мисълта се избистря, тялото се отпуска, а детето намира повече сила да се свързва със света.
Магнус нервът е мостът по този път – той носи спокойствието от вътрешните дълбини до ума и сърцето.
Храната е не просто храна – тя е жива връзка, която може да лекува или да руши.
Затова я избираме с грижа, като нишка, която поддържа цялото ни.
Из опита на фитотерапевта
От опита ми като лечител и фитотерапевт знам, че Магнус нервът е като корен в тялото – ако се грижим за него, цялото дърво укрепва.
Той е тиха врата между световете – между тялото и духа, между тревогата и покоя, между мълчанието и първите думи.
Когато го подхранваме с правилната храна, лекуваме червата с билки и го докосваме с нежност, ритъм и любов, ние не просто лекуваме – ние връщаме връзките, които животът е разкъсал.
Събуждането на Магнус нерва не е магия за една нощ, а пътуване – като вървене по стара пътека, отъпквана с търпение и любов. Стъпка след стъпка, ден след ден – с повторение и вяра, че реката вътре в човека ще потече отново.
Виждала съм го – в очите, които започват да се срещат с моите, в ръцете, които търсят топлина, в устните, които изричат „тате“ след дълго мълчание.
Георги – моето тихо дете – каза „тате“ на баща си ясно и с любов.
Ангел-Михаил – след години мълчание на ръцете – отново рисува букви и цифри, иска да излиза на открито, сяда в беседката, участва в нашите утринни гимнастики.
Двамата вече не са само наблюдатели – опитват нови храни, ядат повече плодове и зеленчуци, Георги пие домашна лимонада и айрян.
Това са малки, но истински победи – стъпки по пътя към връзката с другия и със себе си.
И когато тази нишка между душата и света се възстанови, тя води не към тъмнина, а към светлина.
Защото в тялото, където потече живот, и душата намира сили да се върне.
Това не е само промяна в тялото – това е връщане на нишката
между душата и света.
И когато тази нишка е здрава, тя води към живот, който е по-цялостен,
по-спокоен и по-светъл.
Бъдете здрави!
из Сборник "от ..старите тефтери на дядо...и нещо от мен - Елионора Недялкова"
Важни съвети от фитотерапевта
За да има резултат дадено лечение - като фитотерапевт уточнявам, че всяко тяло е индивидуално и преди всякакъв прием на билки е необходима консултация с фитотерапевт!
Бъдете отговорни към живота и здравето си - не препоръчвам САМОДИАГНОСТИРАНЕ И САМОЛЕЧЕНИЕ!
Изготвил: инж. Елионора Недялкова (Графиня Дьо Шарки), консултант-фитотерапевт