Омагьосани с кръв - разплитане на невидимата нишка от магия с мензис

Омагьосани с кръв - разплитане на невидимата нишка от магия с мензис

През погледа на Лечителката – знахарка, към скритата женска магия, която връзва – и как се разваля

Бележка от автора:

Това, което ще прочетеш, не е изписано с мастило върху хартия, а е нашепвано от устни, напукани от времето, до ръце, разказващи повече от думи. То се е носило в дима на изсушени билки, в наричанията на женски глас, които не лекуват с ръце, а с памет.

Тук знанието не се преподава, то се предава – от една лечителка, знахарка към кръвта и рода, от баячката към онзи, който е готов да помни със сърцето си. То не се пази в книги, а в тишината между два дъха.

Това не е история за вина. Нито за страх.
Това е нишката, по която се връщаме към себе си.

Покана към паметта.

Някои нишки не се виждат, но теглят.
Някои думи не се чуват, но остават.
А кръвта — тя не е само живот. Понякога е връзка.

И ако някога усетите, че нещо във вас не е ваше —

просто си го върнете. Със слово. С билка. С истина.

Има неща, за които не се говори високо.
Не се пишат по книги. Не се разказват на глас.
Но всеки, който ги е преживял — ги познава с тялото си.

Става дума за магията, захранена с женска кръв.
За мензиса – не като дар, а като оръжие.

Жената, която капва от себе си в залъка на мъжа – не за любов, а за власт – вече не лекува, не обича, не милва.
Тя връзва. Затваря. Изкривява волята му.
Превръща го в мъж с вързани очи и мълчалив език.

Когато мъж започне да се отдалечава от семейството си, когато страни от майка си, когато не може да си тръгне от жена, с която е нещастен, когато спи, но не почива, когато съзнанието му се размива, тогава има само един въпрос:

„С какво беше захранен?“

Кръвта (менструална кръв) — не символ, а средство

По нашите земи открай време се знае - кръвта свързва.
Но когато се използва с подмяна, лъжа и похот, тя не свързва сърце със сърце, а се превръща във въже от срам, с което жената привързва мъжа към себе си — не по неговата воля, а чрез примка, захранена с мензис.

Такива магии не носят любов, а поквара.
Не обич, а изтощение.
Мъжът започва да губи себе си — тялом и духом.
Не може да напусне жената, въпреки страданието си.
Отдалечава се от рода, от децата, от душата си.

Как се връзва с мензис - кръвта е носител, но думата е проклятие

Не е достатъчно да се капне кръв от мензис.
Истинската магия не е в самата кръв, а в думата, с която тя е капната.

Жената не просто поставя. Тя нарича.

С мисъл, с шепот, с език.
Докато сипва. Докато меси. Докато го гледа — не с очи, а с намерение.
Понякога на глас, в полумрак. Друг път — в пълна тишина, само с мисъл, изговорена отвътре.

И макар мъжът да не чува… всичко попива.

Лечителката баба Кера казваше за магията с мензис — „Кръв сама не връзва — минава като сянка и не остава. Но щом ѝ речеш, щом ѝ прошепнеш — става въже. И се увива не около тялото, а около волята. Не се къса лесно — ни с нож, ни с мълчание."

Време е да се развърже.
Магията, направена с мензис, не си тръгва с молба.
Не с прошка. Не с думи  — а с наричане - в определен ден, на определено място с определени билки.
Тя се разваля с билки, с пепел и с истина.

Само знахарка, лечителка или баячка – с ръце, които помнят и билки, които горят – може да развърже такава магия.

Билките, които развързват

В този ритуал се използват четири силни билки (съхранени през времето):

• Демирбозан (дребно обичниче) – за да върне душата в тялото.
• Мъжка тинтява – за да разкъса връзката по кръв.
• Вратига – за да изгони сянката.
• Пелин черен – за да изгори останалото.

Изпълнява се при намаляща Луна, в двора или на място без свидетели, в събота или сряда, след залез слънце, знахарката е боса и с пуснати коси. Прави се огнище и се ръси едра сол четена около него, камъните да са речни - мити във вода. Сухите билки се поставят в негледжосан съд и живи въглени от липа или круша

Докато пламъкът гори, се изговаря Наричането. Добре е да се говори три пъти, с лице на изток, а после на запад.“

След края пепелта се събира в конопена торбичка и се изнасят извън къщата, на пресечен път или суха река – за да не се върне връзката никога.

Наричане за защита на "поразен" мъж

"Чуй ме, проклетия, що върза с кръв, със срам и със страх.

Думата ми е нож. Билката ми — огън. Силата — над твоя мрак.

Не си му плът.
Не си му род.
Не си му любов. Била си му верига.

Развързвам те! 

С демирбозан — железния корен — те троша! 

С вратига — затварям ти пътя! 

С пелин — в стомаха ти горя! 

С тинтява — от корен късам магията ти

С пукане на сол късам връзката — да пращи, да се чуе в подземното.

Той е чист.
Той е свободен.
Той е откъснат от теб. Завинаги.

Разумът му — при себе си.
Сърцето му — заключено за чужди ръце.
Името му — мое е да го викам.
Пътеката му — не минава през твоя праг.

Да не го виждаш. Да не го викаш. Да не го сънуваш.
Да не го мислиш. Да не го докосваш — дори с мисъл.

От днес — мъжът е отвързан.
От днес — мъжът е недостижим.
Както изрекох — тъй ще бъде.
Както билката шепне — тъй ще се сбъдне.
Да бъде! Тъй остава.
Амин. Амин. Амин.

До 40 дни след развалянето на захранката мъжа започва да възстановява себе си

Последната, премълчавана тайна - Шоколадовият бонбон

Сред всички практики, тази остава най-невидима.
Най-старата. Най-прикритата. Най-срамната.

Шоколадов бонбон.
Подарък. Уж нищо. Уж от сърце.

А вътре – първа кръв. Сложена с пръст или със спринцовка.

Бонбонът се разрязва. Капват се няколко капки.
Затваря се. Заглажда се.
И докато го държи – тя нарича...

Мъжът го изяжда.
И вече не е същият.
Кръвта е влязла. Думата е казана. Магията е направена.

Оттам започва затихването. Забравата. Замъгленото съзнание.
И ако не бъде развързано — той потъва.

Заключение

Не всяка рана се вижда. Не всяка магия е с восък и кукла. Някои се носят в хляба. В устата. В сърцето. 
Но всичко направено – може да се развали. Каквото е вързано – може да се отвърже. Каквото е скрито – може да се изрече.

Аз не лекувам само тяло. Лекувам съдба.
Аз не гадая. Виждам.
Аз не убеждавам. Присъствам.

Ако усещаш, че животът ти е в чужди ръце – знай, че може да бъде върнат. 
И знай, че не си сам.

С думите на старата магия, с билките на нашите лечители и знахари, с водата, що помни — ние развързваме невидимото.