Сред обредите и шепнещите напътствия на старите лечителки и знахари съществува една пречистваща сила.
Не се вика гласно, но се предава от ръка на ръка, от дума на дума — пукана сол с билки.
Наричат я жива, светена, понякога дори наречена — защото не е просто вещество, а носител на магическа енергия, активирана чрез пукот, дума, огън и въглен.
Тя пази. Развръзва. Прекъсва пътя на злото.
Огънят говори. Солта пука и се пръска. Билката помни.
А там, в онзи кратък миг между шум и тишина,
се ражда силата на защитата — такава, каквато са я предавали жените, които не пишат, но пазят.
Жените, които не сочат с пръст,
а мълчаливо поръсват сол пред прага, щом нещо тежко влезе, без да хлопа.
И така — нека ти разкажа за нея.
Пуканата сол с билки. Живата. Закрилната. Безмълвната.
Пуканата сол е сред използваните средства за защита в старата магическа практика.
На пръв поглед – обикновена сол.
Макар да е позната като кулинарен продукт, тя е заредена със сила и се използва за пречистване, разваляне и закрила от зли сили – включително уроки, магии и тъй наречената „уграма“ – онова неуловимо зло, оставено или подхвърлено с вредна умисъл.
Но мине ли през огъня — тя оживява.
Става сила.
Старите лечители и знахари вярват, че когато солта пукне на огън, тя вече не е безмълвна.
Тя проговаря.
Всеки пукот е като разкъсан възел, развързано зло, разплетена нишка, по която е пълзяло нещо невидимо и лепкаво.
Пука солта — пука и злото.
Разпуква се. Пропуква се. И си отива.
Солта се изпича върху сух съд – най-често глинен или чугунен.
Щом пукне — звукът ѝ не е просто пращене,
а огнено наричане, което разкъсва невидимите нишки на негативното.
Всяко пукане е като счупена верига,
като пръсната нишка, в която злото е било вплетено.
Към тази сол се слагат не какви да е билки.
А билки – всяка с име, дух и задача.
Всяка със свой глас за защита.
(Не се смесват просто билките в една шепа)
В този обред всяка билка живее сама – със своята сила, своето име и своя път.
Всяка от тях дава различна пукана сол, различен глас, различна сила.
Защото злото не е едно.
И лекът никога не е еднакъв.
Ти не лекуваш с шепа –
лекуваш с вникване.
Пелин – За онези, които са били на места, където не е трябвало да стъпват... След сън с тежка сянка, след поглед от самодивско място, след внезапен страх.
Пелинова пукана сол се прави, когато в човека е влязло нещо — и не иска да си отиде.
Седефче – Когато човек е „връзван“ — с дума, с конец, със злато, със завист. Седефчето разплита това, което е възел върху съдбата.
Пука със ситен, ясен пукот – все едно пръскаш възли с игла.
Розмарин – Когато мислите се мътят, когато тежестта е в главата. За хора, които носят чужди думи в ума си, без да знаят.
Розмариновата пукана сол прочиства мисълта.
Демирбозан (дребно обичниче ) – Когато човек все се изморява без натоварване. Когато кръг след кръг върви, а нищо не завършва.
Демирбозанова сол се пука, за да върне равновесието на духа и плътта.
Бял имел – Това е не просто билка – това е ангелска защита.
Имеловата пукана сол е висша намеса – за случаи, когато има заплаха за живот, род, дете. Прави се само при голяма нужда.
Поветица – За жени с връзки, които не могат да развържат – любовни, родови, неродени. Тази сол увива и отвежда – като нишка, която изтегля възела.
Зимзелен – Когато човек се чувства разпаднат, пропукан, забравен.
Зимзеленовата пукана сол е поправка на пукнатините в аурата, в паметта, във волята.
Здравец – Познаваш го. Носи се при детето, което не иска да яде, или при старец, който „вехне“.
Здравецовата сол е за връщане на живеца и усмивката.
Вратига – Стената.
Когато усещаш, че нещо влиза през нощта – през прозорец, сън или дума.
Сложиш ли вратигова пукана сол – никой не минава като сянка.
104 ключа (ашерсонов оман) – Тежката артилерия.
За родови магии, за проклятия от предците, за онези, дето „винаги се повтаря едно и също“.
Пукотът му е глух, но дълбок – като камък, хвърлен в кладенец.
Не смесвай билките – всяка е отделна сол, отделен език, отделен нож.
В ръцете на знаещия, пукотът говори.
И той ще ти каже от какво те чисти.
Пуканата сол не се прави за дребни неща.
Тя е за случаите, когато:
– в къщата не върви,
– когато детето не говори,
– когато злото е намерено в ъгъла, под прага или в дреха,
– когато има дълга уграма, тежка завист или направия.
Докато солта се пука, знахарят нарича:
„Както пука солта,
тъй да се пукне и злото.
Да се пръсне, да се стопи,
в пръстта да иде –
отдето е дошло.“
След това солта се използва според нуждата –
оставя се в ъглите, носи се в торбичка,
разпръсква се около прага или се занася на кръстопът.
Но едно е ясно – от този момент нататък солта вече говори сама, дори без човек да ѝ дава дума.
Не се прави за всичко.
Не се вади при лек вятър.
А когато:
– в дома се усеща тежест без причина,
– детето се буди с плач, а очите му гледат „през“,
– на прага се намира конец, шепа пръст или нещо чуждо,
– болестта стои „до леглото“, без име, без диагноза,
– усещаш, че не си сам – дори в пълна стая.
Тогава тя се пали. И започва да пукоти.
Не вика. Не крещи.
Солта. Билката. Огънят.
Те вършат онова, което не се върши с ръце.
И когато всичко свърши, остава само тишина –
една чиста, ясна тишина, в която няма чуждо.
Няма страх.
Няма сянка.
Пуканата сол с билки е „скрита защита“, защото:
– действа без да се показва
– не изисква показност, а уважение и разбиране
– работи с огъня и въглените
– пази, но не се хвали
Тя не иска благодарност, само уважение.
Не търси внимание, а тишина, в която да работи.Знахарката, която пази
В свят, в който думите се изговарят лесно, а ритуалите често губят корена си, пуканата сол с билки остава това, което винаги е била:
Невидим щит срещу невидимото зло
Пазач на прага между човека и мрака
Глас на земята, събуден от огън и билка
"Както пука огънят в солта –
така да се пукне злото.
Да се разпръсне на парчета –
и да не се събере.
Да се върне в земята,
да иде там, отдето е дошло.
Да иде злото по своите стъпки.
Да остане доброто – при нашите хора."баба Кера лечителката
Аз съм Лечителката, Знахарката, живата нишка на времето.
През моите ръце минава старото знание – огън, живи въглени, вода, билки и наричания.
Аз го пазя, аз го предавам, аз го вплитам нататък – за да остане живо, за да лекува и днес.
С любов и светлина,
Елионора Недялкова
Из "Живите нишки на времето" - от Елионора Недялкова (Графиня Дьо Шарки)