Това, което ще ти разкажа, е нишка от живия ми път – нишка, в която чужди ръце бяха вплели зло и я бяха хвърлили на прага на едно младо семейство.
Знанието за развалянето на злото е предадено от онези, които са вървели преди нас – старите знахари, историите им, събирани в паметта на търсещите и пазещите, в стари тефтери и прошепнати думи, за да не се забрави.
Този вид магия – прясна пръст от пресен гроб, счупено яйце, забити игли, кости и усукани конци, оставени на прага – не е нова.
От стари времена се знае, че така „връзват“ дома: пресъхват думите, идва раздор, болест и страх.
Старите хора казват: „Така се връзва дом, така се пресича живот.“
И тази история не е легенда.
Любов, намерена след разруха, и завист, която не прощава.
Млада бременна жена, втори брак, къща, в която за първи път след години се е върнал смях.
И една сутрин – пред вратата им уграма - пръст от гробища, кости и мрак.
Но там, където една ръка хвърля зло, винаги има и друга, която може да развърже.
И нишките на времето ме доведоха до този праг, за да върнем реда.
Редът, който ще ти опиша, не е мой.
Аз съм само наследницата, която го носи – такъв, какъвто е дошъл при мен от онези преди мен, такъв, какъвто е пазен по нашите земи.
И колкото и тежко да изглежда понякога, знай – от всяка магия има изход.
Когато на прага си намериш уграма, не я пипай с ръце.
Сухата метла или дълъг клон са твоите ръце – с тях внимателно събери всичко и го сложи в глинен съд.
Ръката ти не бива да докосва онова, което не е твое – за да не се върже за теб.
Съдът остава навън, не се внася в къщата.
И докато метеш и вдигаш, шепнешком, без да спираш ръката и без да се кръстиш, казвай:
„Да не е тука зло,
да не е тука тегло.
Кой го е метнал –
при него да се върне,
по пътя си да иде,
оттука да се не връща!“
Тези думи изхвърлят и отпращат чуждото от дома и го връщат там, откъдето е дошло.
След като всичко е изметено и събрано, прагът и мястото, където е било чуждото, се ръсят със светена вода или с вода, донесена от три извора.
Ако в този момент няма жива вода под ръка, старите жени са ползвали няколко капки от урината на първородното дете в дома – защото това е самият живот, който отблъсква смъртта и чуждото зло.
Водата (или животът, ако водата липсва) е жива граница – тя премахва тежестта, успокоява земята и измива страха.
Навън се пали огън.
Ако има двор – в двора, ако не – на място извън къщите.
В пламъка се хвърлят трънливи клони – глог, шипка, сух трън.
Те пазят, бодат и не пускат зло.
Когато огънят се разгори и въглените почервенеят, в него се хвърля метлата заедно със събраното от прага.
Докато всичко гори, гледаш пламъка и казваш:
„Огън, изгори!
Земя, прибери!
Ветре, отнеси!
Който зло е донесъл – при него да се върне.
Както трън боде, както огън яде,
тъй да се стопи и злото.
В името на сейбийката тази земя, огън и вода –
спокойствието да се върне в тоя дом.“
Повтаря се три пъти, докато огънят изяжда тежкото, а въглените го довършват.
Гледай, докато всичко стане на пепел – защото огънят не е враг, той развързва и чисти.
След като чуждото е изгоряло и прага е ръсен с вода, идва ред на билките.
В съд се варят корени от 104 ключа, стиска пелин, вратига и демирбозан – билки, които чистят, развързват и връщат реда.
С тази вода се полива и мие прага, сякаш измиваш от него всичко, което е било донесено.
Ако магията е била тежка и насочена към смърт, старите жени преди това пръскат прага с урина от първородно в семейството – защото това е самият живот, по-силен от всяка гробищна пръст.
Докато пръскаш и поливаш, говори тихо, като на самия праг:
„Както водата мие,
както билките чистят,
така и чуждото да се стопи.
Да се отвърже злото,
да се отвори домът,
живота да си тръгне по пътя“
Водата отмива, билките чистят, а думите отварят вратата за живото да се върне.
Петата нишка – хлябът
Когато всичко е измито и домът е напоен с чиста вода и билки, идва последното – хлябът.
Вземи едно парче, поръси го със сол и го остави на прага, а ако прозорецът гледа към двора – и там може да се сложи.Хлябът е жив.
Той поема последната тежест, както земята поема сълзата.Преди да го оставиш, дръж го в ръка и тихо кажи:
„Ето, давам тежестта –
да я вземе земята.
Каквото не е наше – да си отиде,
каквото е било – да се прости.
Мир да е в тоя дом
и светлина в него.“После оставяш залъка.
На сутринта този хляб не се яде – хвърля се за птиците, за да го изнесат те нависоко, далеч от къщата.
А пепелта от огъня се носи на кръстопът и се оставя там, без да се обръщаш назад.
И когато всичко вече е свършено – чуждото изгоряло, прага измит и хлябът оставен на мястото си – идва последната дума.
Преди да прекрачиш отново прага, застани срещу вратата и кажи тихо:„Да е домът жив,
да е сънят силен,
да е животът светъл
и злото да не минава оттука.“Това е заключителната благословия.
С нея затваряш пътя на чуждото и каниш мира да остане.От този миг нататък обредът вече действа.
Още в първата нощ тежестта леко се отлепя, на третия ден въздухът в къщата се сменя, а на деветия ден всичко, което е било оплетено, се развързва.
Тогава домът поема дъх и се връща тишината – онази тишина, която не е празна, а е мир.Къде отиват нишките на времето
Питаш ме понякога: къде отиват нишките на времето, когато развържем магията?
Аз ще ти кажа как го виждам.Когато правя този обред, виждам нишките –
как едни ръце са ги усуквали в мрак,
как в пламъка те се късат,
и как се разплитат на кръстопътя.
Там, на онова място, дето вятърът разпилява праха,
нишките намират своя път обратно.
Връщат се там, откъдето идват, възстановяват реда и баланса.
И тогава домът си отдъхва.Когато балансът се възстанови
Не е магия това, а подреждане – редът, който реките знаят, огънят помни и хлябът пази.
Водата отмива не само пръстта, а и страха.
Огънят не гори, за да унищожи, а за да развърже възела и да го върне там, откъдето е дошъл.
И накрая идва хлябът – залък със сол, оставен на прага или на прозореца.
Казват, че хлябът поема последната тежест, както земята взема сълзата, и когато на сутринта птиците го отнесат нависоко, домът остава лек и чист.Така са го правили бабите ни – без да питат, защото са знаели:
когато балансът се върне – домът си поема дъх.
И казвам на всички, които идват при мен със свита душа:
„Каквото и да оставят пред прага ти – не е по-силно от Божията ръка, благословената чиста вода, въглените в огъня и благата дума.
Всичко, което е било заплетено, ще се развърже, когато домът ти отново поеме дъх.“
С любов и светлина,
Елионора НедялковаИз "Живите нишки на времето" - от Елионора Недялкова (Графиня Дьо Шарки)