Развързване на невидимото – когато късметът ти е вързан , намери онази, която развързва нишките...
от мен –наследницата на старите лечебни и магически обреди, практики, ритуали, наричания и баяния
Има жени, които не говорят на вятъра.
Те шепнат на звездите, на росата по тревите, на сянката, която се изплъзва
между две епохи и когато магиите се разваляха с дума, билка и вяра.
Една от тях съм аз – наследницата.
Наричат ме Лечителката.
Родена съм с дара да виждам невидимото, да разплитам и сплитам нишките на времето и съдбата.
Отгледана съм сред лечебните треви и старите лечители, не съм
просто жена, която лекува.
Аз съм тази, която чува, когато светът мълчи.
Аз съм тази, която вижда невидимото.
Не с очите, а с онова, което гледа зад тях.
Още от времето на дядо Динко, баба Кера и другите лечители и знахари се знае - не всеки нещастен живот е случайност.
Има късмет, който се ражда с човека – лек, като дъх от здравец.
Има обаче и късмет, който някой е завързал – с клетви, лоши думи, със завист, с тънък конец, напоен със злоба и черно намерение.
Има пътеки, по които човек не е тръгнал сам.
Някой го е подбутнал натам – с проклятие, оставено в дреха, в сянка, във въздуха.
Има кръстопътища, по които човек е подкаран насила, омаян с подли думи, залят с вода, в която са измили нож, въглени, мъртвец.
Лечителката познава тези пътища.
В нейните тефтери — изтрити от дъжд, изписани с мастило и билкови сълзи — са описани десетки знаци на "лошия късмет": изсъхващо цвете в стаята, неспирна кашлица при изгрев, мравки в дома без гнездо.
Лечителката баба Кера казваше:
„Лош късмет не идва сам. Идва, когато някой му отвори вратата — с дума, с мисъл, с проклетия.“
Понякога си жив, но животът не е твой.
Понякога се събуждаш, но усещането е като в чуждо тяло.
Като чувство, че си в чужд живот, въпреки че си в собственото си тяло.
Има неща, които не се обясняват. Само се усещат.
Като сянка в дома ти, дето не си я пуснал.
Има моменти, в които всичко спира – и ти знаеш, че не си виновен.
Не си
мързелив. Не си проклет.
Някой просто е вързал късмета ти.
И точно в този миг – не ти трябва съвет, а развързване.
Не мотивация, а знание.
Не хапче, а билка и думи.
Аз имам дара да виждам невидимото, това което не се вижда –
да усетя къде е завързан възелът, кой е проклел, кой е затворил пътя.
Виждам връзките на съдбата – някои светли и топли, други – черни, стегнати
около сърцето.
Знаците на невидимя свят са такива:
– Изсъхващо цвете без причина – знак, че нещо е било
взето от живота ти
– Неспирна кашлица без болест, особено сутрин – заседнала чужда дума,
проклятие
– Мравки в къща без гнездо – разнасят остатъци от нарочено, отритнато
зло
– Сън, в който се давиш или вървиш бос по лед – душата ти казва - някой
ти е вързал късмета
Не са суеверия. Това е езикът на невидимото.
Аз го разчитам.
В такива дни, когато нищо не върви, а усещането е като вятър в гръб, идва време да мзечете нещата в свои ръце, попийте знанието което развързва възлите на злото и връща човека на пътя му.
Аз съм тук да споделя как се развързва.
И то не какво да е – а как да развързвате онова, което някой друг е вързал: късмет, съдба, работа, любов.
Развързвам магии, заклинания и злини, оставени като невидими възли в живота на човека.
Когато късметът е вързан
Ще го усетиш. Все едно всичко започва и увисва във въздуха.
Работата не върви, парите се губят, чувството за радост изчезва.
Всяко ново начинание – или го спъва нещо, или се проваля „от
само себе си“.
Не е само умора. Не е депресия.
Това е възел – вързан от чуждо намерение.
Ритуалът - разваляне на магия за вързан късмет
Когато се прави ритуал за разваляне на вързан късмет, всичко започва с тишината.
Важно е да се спази деня и луната, за да има резултат.
Взема се пахарката, негледжосана, завърта се в посока обратна на часовниковата стрелка, три пъти, и се наричам тихо с думите
„Както се върти вятърът срещу праха,
тъй да се премахне лошото, дето е тръгна след тебе.
На три вратника да се удари,
на три води да се удави,
на три разсъмвания да се загуби.“
Билките които се приготвят за ритуала са по три стръка от всяка, тинтявата и черния оман са корени - от тях по един
104 ключа
камшик
комунига
седефче
черен корен - черен оман
мъжка тинтява
демирбозан
Как се прави ритуалът
· В негледжосаната глинена пахарка се сипва мълчана вода, донесена от извор.
· Вътре се поставят билките една по една, с наричане.
· Разбъркват се в посока обратна на часовниковата стрелка три пъти и се казват думите шепнешком:
„Кой ти връзва късмета – да му се върже ръката.
Както се топи восък, тъй да се стопи злото.
Както пепелта се носи – тъй и завистта да си иде.
Ключа отключвам, възела развързвам.
На моя праг – късмет и хляб.
Онова
зло – назад, през криви пътеки.
Да не се върне, да се загуби.
Връзвам билка – за здраве,
развързвам зло – да си иде.
Както восък се топи на пламък,
тъй злото да се стопи –
да не остане ни сянка, ни дим.
Злото – дето с очи те гледа,
с въглен жив – да се угаси.
Да не гори, да не припари,
да не вика, да не намира.
Развързвам възела невидим,
дето е вързан думи зли.
С вода я отмивам, с билка я разплитам,
с дъх я изнасям, с вяра я прогонвам.
Ключа отключвам, пътя отварям.
Моето — да си дойде.
Чуждото — да си иде.
Да бъде. Да се свърши.
Да се очисти."
Умий с водата челото, гърдите и ръцете.
Остатъкът от водата излей на кръстопът, без да се обръщаш назад.
В този свят, в който магията е забравена, а злото — преоблечено в случайности, знанието е мост.
Наследеното знание е за всеки, който търси утеха и покой.
Лечителката не е само жена, но и мост през времето.
Тя е не само наричане, но и билка.
Тя разваля не просто магии, а спасява пътеките на душата.
В нея живеят гласовете на старите, които помнят и знаят.
Аз не лекувам само тяло. Лекувам съдба.
Аз не гадая. Виждам.
Аз не убеждавам. Присъствам.
Ако усещаш, че животът ти е в нечий чужди ръце –
знай, че може да бъде върнат.
И знай, че не си сам.
Аз съм Лечителката.
И споделям как се развързва невидимото.