Ритуал за разваляне на магия за безбрачие - "с дъх на комунига, дума от знахарка и благословия от род ..."

Ритуалът се извършва в събота, при намаляваща луна и точно на залез.
Тези три условия не са случайни – те са вратата, през която се минава, за да се освободи жената от възлите, с които е вързана.

Събота е денят, в който се свалят тежести, проклятия, магии и чужди влияния. 

Това е ден за разваляне и отмяна. 

Не се започва нищо ново в събота – това е време за чистене, не за градеж.

Намаляващата луна е онзи етап, в който всичко, натрупано и направено, започва да губи сила. 

Това е време, в което злото се оттегля, магията се разплита, а енергийните възли се развалят.
Ако ритуалът се извърши при нарастваща луна, има опасност направеното да се захрани, вместо да се премахне.

Залезът е тънкият миг между два свята –
когато денят умира, а нощта още не е дошла.
Това е „часът на здрача“, в който вратите се разтварят тихо и духът чува по-добре от плътта.

В този час не се вика, защото силата не слуша глас, а усещане.

Не се ръкомаха, защото движението е вътрешно – през сърцето и мисълта.

Шепне се. Говори се меко. Действа се с чиста воля и намерение.

Думите се изричат така, че да ги чуе не светът, а онова, което стои зад света.

В народните вярвания всяко „разваляне“ се прави на залез – разваля се за страх, уроки, бездетие, самота. 

След залез, когато тъмнината разтваря невидимото и магията се носи като дим над света.

А изгревът е за новото – когато нещо вече е очистено и готово да дойде.

Подготовка на билките

За да бъде успешен ритуалът, всички билки трябва да бъдат обаяни – не просто набрани, а взети с дума, гледане и шепот.

Те не се събират като трева – те се вземат като същества, с които ще работиш в тайна и с вяра.

Обайването на билките се прави в определени дни и часове – когато земята още пази дъха на тъмното, а светлината не е в разпра с невидимото.

Препоръчителното време за бране е:

вторник, петък или събота – това са дни, в които вратите между световете са по-отворени

в късна доба – по залез или в първите часове след полунощ, когато тишината е най-дълбока

на кръстопът, при извор, или край стари камъни, където се събира и задържа сила

При брането е много важно да се благославя билката, подава ѝ се дар – парченце хляб, троха, конец или дори шепа от дъха ти.

Пример за обайване, което се шепне:

„Както си расло диво, зелено и чисто –

така в ръцете ми влез със сила.

За да развържем възела заедно.

Аз ти давам дума, ти ми дай корен."

След това билките се сушат на сянка, в тишина.

Не се бъркат с чужди треви, не се бутат от ръце, които не знаят какво държат.

Ако не си брала сама, вземи наречени, набаяни и посветени.

Билката трябва да те познае –

иначе е просто растение.

Но ако е брана и приготвена с обич и наречена,

тя ще стане твоята съюзница в развалянето.

Билките, които ще се използват