Ароматни спомени от детството...
Две родови рецепти за домашно греяно вино
Има рецепти, които не се записват първо на хартия.
Те се запомнят с очите, с ръцете и с онзи особен усет, който старите хора предаваха край огнището(в моето детство на котлона)
Едно малко джезве.
Една дървена лъжица.
Три или пет пъпки карамфил. Щипка подправка, отмерена не с везна, а на върха на ножа.
И думите: „Гледай сега, че някой ден и на теб ще ти дотрябва.“
Греяното вино от моето детство не беше празничната напитка, която днес предлагат по коледните базари.
То принадлежеше на домашното огнище.
Приготвяше се в студено време, когато човек се е прибрал премръзнал, когато зимният вятър е минал през дрехите му или когато край леглото вече димеше чаша топъл липов чай.
Едва години по-късно осъзнах, че споменът за това вино е дошъл при мен и от двата ми рода.
По майчина линия рецептата ми е предадена от дядо Динко.
По бащина линия ми я предаде татко, запомнена от него от неговия баща - моя дядо Иван.
Основата и при двамата беше една - силно домашно червено вино.
Но всяка къща беше оставила в него своя аромат, своя мярка и своя родова следа.
Така до мен достигнаха две рецепти - различни, но излезли сякаш от един и същи стар корен.
Греяното вино на дядо Динко
По майчина линия рецептата се приготвяше с гъсто домашно вино от грозде Алжирка.
Виното беше толкова тъмно, плътно и силно, че по нашия край го наричахме „меча кръв“.
Старите хора не мереха всичко до грам. Те имаха друга мярка - мярката на ръката и на опита.
Затова оставям рецептата така, както съм я запомнила...
Нужно е - едно малко джезве, гъсто домашно червено вино, 3 или 5 пъпки карамфил, смлян черен пипер - на върха на ножа, 1 супена лъжица пчелен мед.
Как се приготвя:
Виното се налива в малкото джезве и се слага на огъня.
Не се оставя да кипи буйно. Трябва да заври леко, колкото да се надигне и да покаже, че топлината е минала през него.
Тогава се прибавят карамфиловите пъпки и смленият черен пипер. Оставя се още веднъж съвсем леко да възври.
Огънят се намалява и чак тогава се слага медът.
Бърка се бавно и непрестанно, докато се разтвори напълно и стане едно с виното.
Джезвето се сваля от огъня, захлупва се с малка чинийка и се оставя да постои пет минути.
После виното се прецежда.
В нашия дом това греяно вино не се пиеше на чаши като обикновена напитка. От него се слагаше по една супена лъжица в малко топъл липов чай или в чай от мащерка.
Така съм го запомнила - тъмно като стара кръв, уханно на мед и карамфил, със съвсем лека лютива следа от черния пипер.
Не просто вкус, а топлина, която тръгва от гърлото и слиза надолу към гърдите.
Богатото греяно вино на дядо Иван
По бащина линия рецептата на дядо Иван беше по-богата. В нея имаше повече аромати и повече пластове.
Освен карамфила, черния пипер и меда, той е прибавял канела и ябълка (това са част от манастирските глезотии от манастирите в Бретан, Франция).
А когато в къщата има запазени сушени портокалови или лимонови корички, слагаше и от тях.
Но и тук всяко нещо имаше своето време.
Ябълката се слагаше още в началото и оставаше във виното през цялото греене. Медът идваше накрая. Цитрусовите корички се прибавяха едва след свалянето на джезвето от огъня - точно преди да бъде захлупено.
Нужно е - едно малко джезве, домашно червено вино,
карамфилови пъпки, смлян черен пипер - на върха на ножа, канела също на върха на ножа, две резенчета ябълка, пчелен мед, малко сушени корички от портокал или лимон, ако има запазена.
Как се приготвя:
Виното се налива в джезвето, а двете резенчета ябълка се пускат в него още докато е студено.
Ябълката остава вътре през цялото време на греенето. Така тя бавно отдава сладостта и уханието си на виното.
Прибавят се карамфиловите пъпки, канелата и черният пипер. Джезвето се слага на слаб огън и виното се нагрява бавно.
И тук не трябва да ври буйно. Оставя се само леко да възври, колкото ароматите да се събудят и да се съберат един с друг.
След завирането огънят се намалява.
Медът се прибавя последен и се бърка, докато се разтвори напълно.
Тогава джезвето се сваля от огъня.
Едва сега се слагат сушените портокалови или лимонови корички. Те не се варят заедно с виното.
Пускат се в горещата смес точно преди джезвето да бъде захлупено с малка чинийка.
Под похлупака коричките отпускат своето свежо, леко горчиво и слънчево ухание. Виното се оставя да постои, а след това се прецежда.
Ябълката му дава мекота. Канелата и карамфилът носят топлия зимен аромат. Черният пипер оставя своята лютива диря, а сушената цитрусова кора завършва сместа с дъх, който напомня за лято, запазено насред зимата.
Една напитка, две родови нишки
Двете рецепти тръгват от едно и също място - от домашното червено вино, карамфила, черния пипер и меда.
Но оттам всяка поема по своята родова пътека.
Дядо Динко е оставил по-семплата рецепта - силна, ясна и събрана само в няколко съставки.
Дядо Иван е прибавил ябълка, канела и сушени цитрусови корички и е превърнал същата основа в по-богато и многопластово греяно вино.
За мен това не са просто два начина за приготвяне на една напитка.
Това са две живи родови нишки - едната дошла от рода на майка ми, а другата от рода на баща ми.
Дълго са вървели поотделно, докато накрая не са се срещнали в моя спомен.
Днес, когато сложа малкото джезве на огъня, аз не приготвям само греяно вино. Събирам около себе си две къщи, два рода и двама дядовци.
Събирам аромата на Алжирката, сладостта на меда, карамфила, ябълката и сушените корички.
И разбирам, че понякога родовата памет не идва при нас чрез старите книги и пожълтелите тетрадки. Понякога тя е скрита в една лъжица, в три или пет карамфилови пъпки и в движението на ръката, която захлупва горещото джезве с малка чинийка.
Така знанието остава живо.
Предадена от майка...
Предадена от татко...
От ръка на ръка.
От огън на огън.
От род към род.
Важна бележка
Това е моя спомен на семейна домашна практика и родова памет.
Рецептите не представляват доказано лечение и не заместват лекарската помощ.
Краткото загряване не прави виното безалкохолно.
То не е подходящо за деца, бременни жени, хора, които трябва да избягват алкохол, при прием на несъвместими лекарства или преди шофиране.
Пазете се и бъдете здрави!
С любов и светлина
записала Лечителката - знахарка Елионора Недялкова, ваша Графиня Дьо Шарки
Из Сборник "...от старите тефтери на дядо...и нещо от мен Елионора Недялкова"
